Колизията между препускащи цени и търпимост към инфлацията
Валутните пазари заобикалят внезапни придвижвания, очаквайки решенията за бъдещата парична политика на огромните централни банки. Те би трябвало да бъдат взети до края на годината или най-малко да бъдат дефинирани като вероятност.
Ето за какво зелените пари се укротиха през седмицата при котировки наоколо до 1.16 щ. $ за едно евро и изгубиха съвсем един цент по отношение на японската йена - едно от обичайните избавителни убежища при рецесии от всевъзможен темперамент.
Доларовият показател, който регистрира пазарната оценка на щатския $ към шест съществени валутни противници, се колебае наоколо до 94 пункта. През последния месец той се движи сред 93.671 и достигнатата на 12 октомври върхова за тази година стойност от 95.563 точки, а валутни анализатори предвидиха, че понижението му ще се ограничи до 93.70 пункта.
Доверието на американските консуматори
в икономическата вероятност на Съединени американски щати се е повишило ненадейно през октомври. Обяснението на специалистите е, че това се дължи на отслабващите страхове от висока инфлация. Причината е, че пазарът на труда се ускорява, което допуска, че икономически растеж в Съединени американски щати още веднъж е в напредък след трусовете през третото тримесечие. При продажбите на нови жилища през септември пък е регистриран 14-процентов скок, а нарастването на жилищните цени се е забавило през август.
От другата страна на Атлантика картината не е
чак толкоз безапелационна.
Германското министерство на икономиката понижи на 27 октомври оценката си за тазгодишния напредък до 2.6% и увеличи прогнозата си за 2022-а до 4.1% растеж на Брутният вътрешен продукт. Основните аргументи за смяната са - продоволственият конвулсия и растящите цени на силата.
Финансовият министър на Англия Риши Сунак пък разгласи
оптимистични предвиждания за по-силен стопански напредък и по-ниски обществени заеми в хода на възобновяване на страната от пандемията от COVID-19. Той даже даде обещание да пази семействата от настъпващата инфлация.
Сунак планува 6.5% нарастване на Брутният вътрешен продукт на Острова през тази година - много над плануваните 4% през март, когато страната беше към момента в карантина поради болестта. Новата бюджетна прогноза е близка до оценката на МВФ за 6.8% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2021-а - най-мощният напредък измежду страните от Г-7, която понесе и най-дълбок срив през 2020-а.
За Сунак най-големите опасности за стопанството на страната произтичат от възходящата инфлация, която се оказва по-упорита от първичните упования. Почти 25% от английските държавни облигации са инфлационно индексирани - дял, който е по-висок от този на множеството богати стопански системи. В резултат, по сметки на държавното управление, всяко увеличение на лихвите и на инфлацията с 1% ще коства на данъкоплатците към 23 милиарда брит. паунда годишно.
Очаква се разноските за заеми да стартират да нарастват още през идната седмица, когато " Бенк ъф Инглънд " би трябвало да разгласи решението си за паричната политика в изискванията на инфлационен напън, заплашващ да доближи 5% годишно - повече от два пъти над предвижданият.
Федералния резерв на Съединени американски щати също е притиснат да лавира
сред високата инфлация и личната му преценка. В изискванията на напредък на националната стопанска система, усложнения в продоволствените вериги и мощно самостоятелно ползване паричните стратези би трябвало да намерят точния баланс.
Комбинацията от периодически сривове на доставките и растящи приходи на американските семейства, попълнени от държавната " пандемична " помощ, тласкат нагоре показателя на разноските за самостоятелно ползване - основната мярка за инфлация, която през август доближи най-високата си за последните три десетилетия годишна стойност.
Американските централни банкери към момента се надяват скоростта на ценовия растеж да се охлади без да се постанова те да стартират да качват лихвите по-рано от упованията. Подобно разбиране показа и финансовият министър Джанет Йелън, която предвижда засилен инфлационен напън доникъде на идната година и следващ спад.
Всичко зависи от отговора на въпроса какво ще се случи преди последните ценови подскоци да се отразят на публичните упования за бъдещата инфлация.
Всъщност, някои оценки към този момент са налице.
Индексът за инфлационните очаквания
на Федералния запас, който наблюдават ръководителите на централната банка, нараства за невижданото пето следващо тримесечие и към този момент е 2.06% - над целевите 2% на институцията. Повишават се и потребителските оценки, които през октомври са били най-високи от юли 2008-а. Пазарите на облигации също плануват по-висока инфлация и вкарват в цените по-ранен старт и по-скоростно покачване на лихвените проценти от Федералния запас.
Паричният комитет на щатската централна банка ще организира формалното си
заседание за паричната политика на 2 и 3 ноември.
На него се чака да бъдат оповестени проекти за последователното евакуиране на програмата за покупка на облигации и на агентски дълг в размер на 120 милиарда щ. $ на месец доникъде на 2022-а. Между ноември и идващото лято пътят на инфлацията, на инфлационните упования и на разрастването на пазара на труда ще дефинират дали централните банкери да стартират да качват лихвите по-рано. В момента половината от общо 18 членове на паричния комитет на Федералния запас предвиждат лихвено нарастване през 2022-а.
Паричната рамка по предписание зависи от инфлацията ,
от пазарите на труда и от държанието на други стопански индикатори. Пандемията обаче, най-малко към този момент, вкарва известни разногласия в тези предпоставки.
Новата разходна стратегия на администрацията на Байдън няма да приближи размерите от 2020-а и началото на 2021-а когато федералните чекове усилиха бюджетите на семействата макар ширещата се безработица. Продължава и дебатът дали някои пандемични стратегии да останат непрекъснати или да се прибавят други обществени разноски и инфраструктурни планове.
Публикуваните в последно време данни и стопански изследвания водят до заключението, че растящият брой служащи и усилването на пазара на труда, на които Федералният запас разчита да усилят производството и да отслабят ценовия напън, може и да не се материализират, най-малко в близко бъдеще.
Въпреки че безработицата в Съединени американски щати е 4.8%, трудовият пазар е много по-затегнат и близо 5 млн. работни места от " предпандемичната " работна сила през февруари 2020-а все още липсват. Сред главните аргументи някои безработни да не търсят " незабавно " работа са наличните кешови буфери или работещ сътрудник в семейството. Което допуска по-бавно завръщане към нормалността. Всичко това насочва към по-дълготрайна от предстоящата инфлация.
Ето за какво зелените пари се укротиха през седмицата при котировки наоколо до 1.16 щ. $ за едно евро и изгубиха съвсем един цент по отношение на японската йена - едно от обичайните избавителни убежища при рецесии от всевъзможен темперамент.
Доларовият показател, който регистрира пазарната оценка на щатския $ към шест съществени валутни противници, се колебае наоколо до 94 пункта. През последния месец той се движи сред 93.671 и достигнатата на 12 октомври върхова за тази година стойност от 95.563 точки, а валутни анализатори предвидиха, че понижението му ще се ограничи до 93.70 пункта.
Доверието на американските консуматори
в икономическата вероятност на Съединени американски щати се е повишило ненадейно през октомври. Обяснението на специалистите е, че това се дължи на отслабващите страхове от висока инфлация. Причината е, че пазарът на труда се ускорява, което допуска, че икономически растеж в Съединени американски щати още веднъж е в напредък след трусовете през третото тримесечие. При продажбите на нови жилища през септември пък е регистриран 14-процентов скок, а нарастването на жилищните цени се е забавило през август.
От другата страна на Атлантика картината не е
чак толкоз безапелационна.
Германското министерство на икономиката понижи на 27 октомври оценката си за тазгодишния напредък до 2.6% и увеличи прогнозата си за 2022-а до 4.1% растеж на Брутният вътрешен продукт. Основните аргументи за смяната са - продоволственият конвулсия и растящите цени на силата.
Финансовият министър на Англия Риши Сунак пък разгласи
оптимистични предвиждания за по-силен стопански напредък и по-ниски обществени заеми в хода на възобновяване на страната от пандемията от COVID-19. Той даже даде обещание да пази семействата от настъпващата инфлация.
Сунак планува 6.5% нарастване на Брутният вътрешен продукт на Острова през тази година - много над плануваните 4% през март, когато страната беше към момента в карантина поради болестта. Новата бюджетна прогноза е близка до оценката на МВФ за 6.8% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2021-а - най-мощният напредък измежду страните от Г-7, която понесе и най-дълбок срив през 2020-а.
За Сунак най-големите опасности за стопанството на страната произтичат от възходящата инфлация, която се оказва по-упорита от първичните упования. Почти 25% от английските държавни облигации са инфлационно индексирани - дял, който е по-висок от този на множеството богати стопански системи. В резултат, по сметки на държавното управление, всяко увеличение на лихвите и на инфлацията с 1% ще коства на данъкоплатците към 23 милиарда брит. паунда годишно.
Очаква се разноските за заеми да стартират да нарастват още през идната седмица, когато " Бенк ъф Инглънд " би трябвало да разгласи решението си за паричната политика в изискванията на инфлационен напън, заплашващ да доближи 5% годишно - повече от два пъти над предвижданият.
Федералния резерв на Съединени американски щати също е притиснат да лавира
сред високата инфлация и личната му преценка. В изискванията на напредък на националната стопанска система, усложнения в продоволствените вериги и мощно самостоятелно ползване паричните стратези би трябвало да намерят точния баланс.
Комбинацията от периодически сривове на доставките и растящи приходи на американските семейства, попълнени от държавната " пандемична " помощ, тласкат нагоре показателя на разноските за самостоятелно ползване - основната мярка за инфлация, която през август доближи най-високата си за последните три десетилетия годишна стойност.
Американските централни банкери към момента се надяват скоростта на ценовия растеж да се охлади без да се постанова те да стартират да качват лихвите по-рано от упованията. Подобно разбиране показа и финансовият министър Джанет Йелън, която предвижда засилен инфлационен напън доникъде на идната година и следващ спад.
Всичко зависи от отговора на въпроса какво ще се случи преди последните ценови подскоци да се отразят на публичните упования за бъдещата инфлация.
Всъщност, някои оценки към този момент са налице.
Индексът за инфлационните очаквания
на Федералния запас, който наблюдават ръководителите на централната банка, нараства за невижданото пето следващо тримесечие и към този момент е 2.06% - над целевите 2% на институцията. Повишават се и потребителските оценки, които през октомври са били най-високи от юли 2008-а. Пазарите на облигации също плануват по-висока инфлация и вкарват в цените по-ранен старт и по-скоростно покачване на лихвените проценти от Федералния запас.
Паричният комитет на щатската централна банка ще организира формалното си
заседание за паричната политика на 2 и 3 ноември.
На него се чака да бъдат оповестени проекти за последователното евакуиране на програмата за покупка на облигации и на агентски дълг в размер на 120 милиарда щ. $ на месец доникъде на 2022-а. Между ноември и идващото лято пътят на инфлацията, на инфлационните упования и на разрастването на пазара на труда ще дефинират дали централните банкери да стартират да качват лихвите по-рано. В момента половината от общо 18 членове на паричния комитет на Федералния запас предвиждат лихвено нарастване през 2022-а.
Паричната рамка по предписание зависи от инфлацията ,
от пазарите на труда и от държанието на други стопански индикатори. Пандемията обаче, най-малко към този момент, вкарва известни разногласия в тези предпоставки.
Новата разходна стратегия на администрацията на Байдън няма да приближи размерите от 2020-а и началото на 2021-а когато федералните чекове усилиха бюджетите на семействата макар ширещата се безработица. Продължава и дебатът дали някои пандемични стратегии да останат непрекъснати или да се прибавят други обществени разноски и инфраструктурни планове.
Публикуваните в последно време данни и стопански изследвания водят до заключението, че растящият брой служащи и усилването на пазара на труда, на които Федералният запас разчита да усилят производството и да отслабят ценовия напън, може и да не се материализират, най-малко в близко бъдеще.
Въпреки че безработицата в Съединени американски щати е 4.8%, трудовият пазар е много по-затегнат и близо 5 млн. работни места от " предпандемичната " работна сила през февруари 2020-а все още липсват. Сред главните аргументи някои безработни да не търсят " незабавно " работа са наличните кешови буфери или работещ сътрудник в семейството. Което допуска по-бавно завръщане към нормалността. Всичко това насочва към по-дълготрайна от предстоящата инфлация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ